Помощ сегаEN

Документи

Дневник на инцидентите

Случва се от месеци и вече не помня кога какво беше.

Проверено 14 август 2026 г.

Всички документи

Това не е писмо и не отива при никого. Това е един лист, който попълваш за себе си в деня, в който нещо се случи: какво стана, кога, къде, кой го направи и кой друг е бил там. След осем месеца разликата е между „тормозеха ме постоянно“ и четиринайсет дати с имена. Първото не е доказателство. Второто е — и е входът към всеки друг документ тук.

Отива при
При никого. Остава при теб — това е целият смисъл. Единственият документ тук, който не се подава никъде и не тръгва по институции.
Кой друг го чете
Никой — освен ако ти самият/самата не го представиш. Но пиши с мисълта, че отива целият дневник, а не подбраните редове: в спор насрещната страна може да поиска от съда да те задължи да го представиш (чл. 190, ал. 1 ГПК), а съдът чете и това, което не е в твоя полза. Законът познава и отказ да представиш документ, който засяга личния ти живот, както и представяне само на извлечение от него (чл. 191 ГПК) — но това преценява съдът, то е въпрос към адвокат и не е нещо, на което да разчиташ, докато пишеш. А ако тетрадката стои в общото чекмедже или файлът е в телефона, който партньор или родител взема, без да пита, значи вече има и втори читател.
Може ли да се върне назад
Напълно — докато е само при теб. Нищо не е подадено, никой не е уведомен, няма входящ номер: това е единственият документ в раздела, който можеш да унищожиш. Копията обаче не се унищожават с него — изпратеното съобщение, имейлът и качената в облака снимка остават.
Срок
Няма — и точно затова е първият. Всичко останало тук има часовник, който вече тече. Това можеш да го направиш тази вечер, докато решаваш дали изобщо ще подаваш нещо.
Правно основание
чл. 180 ГПК — частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, доказват, че изявленията в тях са направени от тези лица. чл. 181, ал. 1 ГПК — кога такъв документ има достоверна дата за трети лица. Практическата сила на дневника идва от чл. 9 ЗЗДискр: ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен — но чак след като ти представиш факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.

Преди да напишеш първия ред

  • Дневникът е нож с две остриета. Воден в деня на случката, той тежи — и точно затова насрещната страна може да поиска да го види, ако се стигне до спор. Редовете, които ти помагат, идват в пакет с онези, които ти вредят. Затова пиши само това, което си видял(а) и чул(а) и би повторил(а) в съдебна зала: без оценки и без предположения какво е мислел другият. А ако в случката има нещо за собственото ти поведение, което не ти се пише, то е първият въпрос към адвокат — не нещо, което да решиш сам(а) да погребеш.
  • Ако нещо те притеснява дотолкова, че ти се иска да го премълчиш — това е въпрос към адвокат, а не нещо, което да криеш. Съвет от типа „просто не го пиши“ изгърмява при разпит: другата страна знае за него, а твоят собствен дневник казва, че го няма. Адвокат може да ти каже как се обяснява такова нещо. Този лист не може. При „Действие“ отговарят безплатно.
  • Самият дневник може да те аутне. Човек, който води осеммесечен дневник за тормоз заради ориентацията си, държи най-пълния писмен разказ за собствената си ориентация, който изобщо съществува — в тетрадката в чекмеджето или във файла на телефона, който партньорът или родителят взема, без да пита. Реши къде ще стои, преди да напишеш каквото и да било.
  • Не аутвай други хора. Не записвай чужда ориентация и чужд ХИВ статус — дори когато са част от случката, дори когато обясняват защо някой е мълчал. Твоята ориентация е твое решение. Чуждата не е твоя, за да я записваш.
  • Не отваряй и не разпечатвай това на служебно или училищно устройство и не през служебния Wi-Fi. Мрежата вижда адреса на страницата, преди да си написал(а) и една буква, а принтерът на работа пази история на разпечатките с името на документа. Копирен център, домашен принтер или препис на ръка.

Какво прави дневникът по-късно

  • Подрежда собствените ти показания. Хората не свидетелстват зле, защото лъжат — свидетелстват зле, защото ги питат за дата, а те помнят чувство. Един списък ти връща реда: кога, къде, кой, какво беше казано.
  • Датира неща, които паметта размива. След осем месеца „беше някъде около Великден“ се превръща в „17 април, около 14:20, в склада, пред двама души“. Едното е спомен. Другото може да бъде проверено.
  • Задейства прехвърлянето на доказателствената тежест. По чл. 9 ЗЗДискр, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Смътният спомен не върши тази работа. Датираният списък с имена, места и присъствали — върши.
  • Лист, подписан от теб, доказва, че думите в него са твои — това е чл. 180 ГПК. Но датата отгоре не обвързва никого другиго. По чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица едва от деня, в който е заверен, от деня, в който съдържанието му е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин, че документът е съставен преди това. На български: насрещната страна винаги може да каже, че си написал(а) целия дневник в нощта преди делото.
  • Затова записът тежи повече, ако още същия ден е закрепен в нещо, чиято дата не идва от теб. Само че всеки начин да го направиш създава копие, което вече не можеш да си върнеш. Затова вариантите са изброени по-долу — всеки с цената си, а не като трик.

Каквото напишеш тук, остава тук

Формата няма къде да се изпрати: правилото form-action 'none' в политиката за сигурност на сайта забранява на браузъра ти да я подаде където и да било. Ние не получаваме нищо и не бихме могли.

Но мрежата вижда, че си отворил страницата. Не отваряй това на служебно или училищно устройство и не през служебния Wi-Fi.

Документът

ДНЕВНИК НА ИНЦИДЕНТИТЕ

Този лист е бланка. Разпечатва се празен и се копира или се преписва на ръка в тетрадка. Един инцидент = един запис. Записът се прави в деня на случката или на следващата сутрин, с химикал. Стари записи не се преписват начисто и дати не се поправят: дневник, воден в движение, тежи повече от разказ, подреден по-късно.
ПРЕДИ ПЪРВИЯ РЕД 1. Записва се само видяно и чуто — само това, което би било повторено и пред съд. Дневникът може да бъде поискан и от насрещната страна. 2. Чужда ориентация и чужд ХИВ статус не се записват. 3. Ако нещо се пише трудно, то е въпрос към адвокат, а не нещо за премълчаване. Всеки лист се подписва.
ЗАПИС № ______ Дата: [ дд.мм.гггг ] Час: [ чч:мм ] Къде: [ мястото ] __________________________________________________________
КАКВО СТАНА — дословно, доколкото се помни. В кавички — само точните думи. [ какво беше казано и направено ] __________________________________________________________ __________________________________________________________ __________________________________________________________
КОЙ ГО НАПРАВИ: [ име и длъжност ] __________________________________________________________ КОЙ ДРУГ БЕШЕ ТАМ: [ имената на присъствалите ] __________________________________________________________
КАКВО ОЗНАЧАВАШЕ ТОВА за работата или за здравето — един ред: [ какво се промени ] __________________________________________________________
ЗАКРЕПЕН СЪЩИЯ ДЕН В: нищо — само този лист КАКВО ЗАПАЗИХ — и къде е: [ снимки, писма, съобщения — и къде са ] __________________________________________________________ Подпис: ____________________
Следващият запис — на нов лист или на нов ред.

Нямаш принтер? Разпечатай празната бланка в копирен център и я напиши на ръка — ръкописен документ е също толкова валиден. Това е и най-безопасният вариант: няма файл, няма опашка за печат, няма папка „Изтеглени“.

Преди да натиснеш „Печат“: в настройките на печата махни отметката „Горен и долен колонтитул“. Иначе на листа излизат заглавието на страницата и адресът на сайта — и този, който получава документа, ги вижда.

Как да го пазиш

  1. Най-скучният вариант е и най-безопасният: хартиена тетрадка, с химикал, по един запис за всяка случка, никога преписвана начисто. Няма файл, няма кеш, няма акаунт, няма какво да се изтрие отдалеч. Рискът ѝ е един и е физически: някой може да я намери — затова следващият ред е за това къде стои. Тази тетрадка няма достоверна дата и пак си струва да се води: дневник без достоверна дата е много повече от никакъв дневник.
  2. Къде да стои: на място, което контролираш ти. Не в общото чекмедже, не в жабката на общата кола, не в чантата, която някой друг разчиства. Работното бюро не е твое място — то е на работодателя и в него може да се влезе и без теб.
  3. Съобщение до човек, на когото имаш доверие — най-евтиното закрепване. Цената: записът живее в неговия акаунт, на неговия телефон и в приятелство, което може да свърши. Ако този човек някога стане свидетел, съобщението е част от делото.
  4. Имейл до себе си — работи, но никога на служебен адрес: служебната поща е на работодателя, той я администрира и достъпът до нея не зависи от теб. И не го прави, ако партньор или роднина има достъп до акаунта ти или до телефона, на който той стои отворен.
  5. Снимка на листа, която пази данните си — датата и часът остават в самия файл. Внимавай с две неща: приложенията за съобщения често изтриват тези данни при изпращане, а снимката влиза в галерията и обикновено в облака, тоест на още едно устройство.
  6. Всяко подаване до институция, което ти връща входящ номер — най-силното закрепване и най-изложеното. Датата вече не е само твоя дума. Но и случката вече не е само твоя работа: тръгва преписка, а в повечето случаи насрещната страна получава препис от нея.
  7. Ако попълваш това в браузъра: в дискретен режим — а той е по подразбиране тук — няма къде да се запази чернова и всичко изчезва в мига, в който затвориш раздела. Не разчитай на нея. Разпечатай или препиши на ръка, преди да затвориш.
  8. Ако все пак държиш файл: дай му име, което не казва нищо, и го дръж извън папката, която приложението за снимки качва автоматично. И помни, че клавиатурата на телефона запомня думи — имена, фирмата, обидата — и после ги подсказва в друго приложение, на този, който държи телефона.

Телефони за помощ сегаБезплатна правна помощКакво пише в закона