Как да четеш това
Тази страница не е богословско становище и никой не я е одобрявал. Написана е от хора, които са расли с икона в ъгъла на стаята и после им е било обяснено, че за тях в тази стая място няма.
Прави две неща, в този ред, и редът е важен. Първо ти казва честно какво Българската православна църква публично е заявявала за хора като теб — с дати, с цитати, без омекотяване. Чак след това ти казва останалото. Страница, която прескача лошата новина, не е спечелила правото да ти поднесе добрата.
Няма да те убеждаваме да вярваш. Ако си атеист, това е напълно нормално и предпоследният раздел е точно за теб. Но ако вярата ти липсва, а си я оставил на вратата, защото са ти казали, че така се прави — тук пише, че не се прави така.
Какво значи „проверено“ на тази страница
Всеки стих е преписан дословно от синодалното издание (Св. Синод, София 1992 г.), включително думите, които болят. Всяко църковно становище е взето от собствения му сайт с датата му. Където учените спорят — а за половината от тези текстове спорят наистина — пише, че спорят. Където не успяхме да намерим българския текст, пише и това.
Какво казва Църквата
Ще започнем с най-тежкото, защото това е единственият честен ред.
Българската православна църква има публична позиция по въпроса и тя не е в твоя полза. Не е двусмислена, не е стара, не е „някой отделен свещеник“. Това са официални становища на Светия Синод, публикувани на собствения му сайт, най-новото от които е от лятото на 2026 г.
Ако си дошъл тук с надеждата някой да ти каже, че всичко е недоразумение — не е. По-долу е записът.
Записът, с дати
Всичко в този списък е публично, издадено от самата институция или от официалната агенция, и всяко е с връзка в източниците долу.
- 2009
Първият прайд
Светият Синод се обявява категорично срещу провеждането на шествието в София на 27 юни, призовава властите да го забранят и приканва хората да не участват в онова, което нарича безплодните дела на тъмнината.
- 22.01.2018
Истанбулската конвенция
Синодът, подписан от патриарх Неофит, призовава парламента да не ратифицира конвенцията. Основното възражение е срещу понятието „джендър“: полът е „биологично детерминиран – мъж и жена“. Текстът предупреждава, че приемането отваря широко вратите на нравствения разпад, който води до „втората смърт“ — духовната.
- 30.11.2023
Еднополовото съжителство
Становище, приетo на заседание на 22 ноември: „Бракът и семейството, разбирано като благословен от Бога съюз между мъж и жена, са вековна неприкосновена ценност за християнството.“ И директно: „Еднополовото съжителство не може да намери място в този контекст, тъй като то е противоестествено, греховно и не може да послужи за продължаване на човешкия род.“
- 30.06.2024
Нов патриарх
Патриаршеският избирателен църковен събор избира видинския митрополит Даниил за български патриарх. В интервюта той заявява, че Църквата „не заклеймява хората и не отхвърля никого, защото всеки човек е ценен пред Бога“ — формулировка, която не отстъпва от учението, но и не е същото като враждебност.
- 08.08.2024
Законът за училищата
След като парламентът забранява „пропагандата“ на нетрадиционна сексуална ориентация в предучилищното и училищното образование, Светият Синод излиза със съобщение, в което изразява признателност към народните представители и заявява: „Удовлетворени сме от законовата забрана…“
- 13.06.2026
София Прайд 2026
Синодът публикува позиция, в която не одобрява идеите и посланията на събитието. В същия текст обаче стои и следното: Църквата „неизменно свидетелства за Божията любов към всеки човек“. Същия ден патриарх Даниил повежда шестото „Шествие за семейството“ от храм „Света Неделя“ до „Свети Александър Невски“.
Какво точно осъжда учението
В православната формулировка осъждането е насочено към действието, а не към човека. В основни църковни материали се говори за това, че Свещеното Писание и учението на Църквата осъждат еднополовите сексуални отношения като порочно изкривяване на създадената от Бога човешка природа. Общоправославното изявление на каноничните епископи е също толкова кратко: Църквата не може и няма да благославя еднополови съюзи.
Тази разлика — деянието срещу човека — на теб може да ти прозвучи като юридическа игра. И често се използва точно така. Но има и второ следствие от нея, което почти никой не ти казва на глас: по никое учение на тази Църква ти не си извън нея заради това, което си. Кръщението ти не се отменя. Влизането в храм не ти се забранява. Не съществува църковен акт, който да те изхвърли, и няма свещеник с правомощието да го направи.
Тоест институцията ти казва „не“ за брака и за благословията. Не ти казва „вън“.
Има ли изобщо друг глас в православието
Малко, тихо и почти изцяло извън България — но има.
Митрополит Калистос Уеър, авторът на книгата, с която половината свят се запознава с православието, в предговор в списание The Wheel през 2018 г. признава, че Църквата има да се изправи пред труден въпрос, и посочва няколко несъответствия в начина, по който днес се отнася с хомосексуалните хора. Прот. Робърт Арида публикува през ноември 2014 г. на официалния сайт на Православната църква в Америка есе, в което настоява, че Църквата не може повече да отминава или само да осъжда въпросите, които изглеждат в разрез с живата ѝ традиция; след поток от оплаквания есето е свалено, а свещеническото сдружение в Хюстън издава опровержение. През юли 2022 г. архиепископ Елпидофор кръщава двете деца на еднополова двойка в храм в Вулиагмени край Атина и предизвиква скандал в цялото гръцко православие.
Нищо от това не е одобрение и не бива да се представя като такова. Това са хора, които са казали „да поговорим“ и са си платили за това. Толкова е. Но е важно да го знаеш, защото „никой в православието никога не е поставял въпроса“ просто не е вярно.
Синодът не е Бог
Върху тази разлика стои цялата страница, а не е наша идея — самата Църква учи, че разликата е налице.
Светият Синод е събрание от живи хора. Хората в него грешат, понякога дълго. Същата тази институция е анатемосвала, отлъчвала и после връщала; воювала е за букви в календара; била е разделена на две от собствената си схизма през деветдесетте. Никое православно учение не твърди, че мнението на един синод в едно десетилетие е Бог.
А през 1943 г. същият този Синод направи нещо, което си струва да прочетеш преди да решиш какво мислиш за него. Ще стигнем и дотам.
Дотогава: ако някой ти каже, че Бог те мрази, той ти е казал нещо за себе си. Не е донесъл съобщение.
Църквата може да те е изгонила. Бог не те е изгонил.
Шестте стиха
Това са текстовете, с които се стреля. Печатаме ги дословно, по синодалното издание, без изрязване — включително думите, които те карат да си затвориш телефона. Ако някога са ти ги чели на глас, имаш право да ги видиш написани, а не преразказани в безопасен вид.
След всеки стих стои какво се твърди с него и какво знаем за самия текст. Не за да ти го обясним, а за да имаш каквото има и другата страна: контекст, оригинални думи, история на превода.
Левит 18:22
„И не ще лежиш с мъж като с жена: мерзост е то.“
Използва се, за да каже: Бог забранява хомосексуалността направо, в един ред, и няма какво повече да се говори.
Какво стои в текста:
Думата, преведена „мерзост“, е еврейската תּוֹעֵבָה (то‘ева). Тя не значи „вътрешно зло“, а по-скоро „нечисто, неподобаващо, чуждо на нас“ — и се използва за неща, които никоя църква днес не третира като смъртен грях. Второзаконие 25:16 нарича то‘ева нечестните теглилки в кантара.
Еврейската конструкция е буквално „лежанията на жена“ (мишкевей иша) и учените спорят от десетилетия какво точно обхваща. Саул Олян (Journal of the History of Sexuality, 1994 г.) я чете като конкретно определен акт между двама мъже; Джером Уолш (Journal of Biblical Literature, 2001 г.) публикува цяла статия със заглавие „Кой прави какво на кого?“, защото самият текст не отговаря еднозначно на този въпрос.
И най-неудобното за онзи, който ти чете стиха: същата глава и следващите две забраняват с еднаква тежест десетки други неща. Никой български храм не отказва причастие заради вълнено-ленена дреха или заради миди.
Това не „отменя“ стиха и никой сериозен учен не твърди такова нещо. Означава, че стихът е част от свод от закони, който всяка църква вече е решила да чете избирателно — и че изборът кои редове да останат буквални е човешки избор, направен от хора.
Левит 20:13
„И ако някой ляже с мъж както се лежи с жена, двамата направиха мерзост; смъртта да умрат; кръвта им да е върху тях.“
Използва се, за да каже: Дори наказанието е записано. Значи е сериозно.
Какво стои в текста:
Да, записано е. В същия свод смъртно наказание е предвидено и за онзи, който злослови баща си или майка си (Левит 20:9).
Ако някой цитира този стих като все още задължителен, длъжен е да обясни защо не иска изпълнението на съседния. Обикновено не му се задава този въпрос.
Битие 19 — Содом
Тук не печатаме стиха дословно: българският синодален текст на Битие не успяхме да отворим в четим вид, а няма да ти цитираме нещо, което не сме видели със очите си. Съдържанието: тълпа мъже обкръжава дома на Лот и настоява да им бъдат изведени гостите му.
Използва се, за да каже: Цял град е изтрит от лицето на земята заради хомосексуалност. Оттам е и думата „содомия“.
Какво стои в текста:
Онова, което тълпата иска, е групово изнасилване на гости под покрив — а не връзка. Всяко четене, което подминава това, чете нещо друго, а не текста.
Библията сама си отговаря какъв е бил грехът на Содом. Езекиил 16:49: „Ето какъв беше грехът на сестра ти Содом: високомерие! Тя и дъщерите ѝ имаха хляб в изобилие и необезпокоявано спокойствие, а ръка на бедния и нуждаещия се не подкрепиха.“ Гордост, преяждане, безразличие към бедния.
Думата „содомия“ не е библейска. Тя е по-късна юридическа и църковна конструкция, кръстена на града със задна дата.
Честно докрай: следващият стих, Езекиил 16:50, добавя, че „в надменността си вършеха мерзост пред Мене“ — тоест използва точно същата дума то‘ева. Затова аргументът „Содом беше само за негостоприемство“ е по-слаб, отколкото го представят. Езекиил дава списък, в който жестокостта към бедния е първа, а не единствена. Цитираме Езекиил по еврейския текст и превода на JPS, защото българското синодално издание на тази книга не намерихме онлайн.
Римляни 1:26–27
„Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.“
Използва се, за да каже: Павел го казва в Новия Завет, тоест не е стар закон, а християнство.
Какво стои в текста:
Ключовите думи са „замениха“ и „оставиха“. Целият пасаж е за хора, които са изоставили нещо свое. Това е логиката на глава първа от Римляни: описание на идолопоклонство, в което хората изоставят познанието за Бога и след това изоставят и всичко останало.
Оттук идва и най-старият възможен въпрос към този текст: описва ли Павел човек, роден такъв, или човек, който изоставя онова, което е негово? Джеймс Милър (Novum Testamentum, 1995 г.) твърди, че текстът описва точно второто. Сара Рудън („Paul Among the People“, 2010 г.) чете същия пасаж на фона на римския свят, в който сексът между мъже почти винаги е бил между господар и роб или между възрастен и момче — тоест насилие със социален етикет.
И най-важното структурно: глава 1 е примамка. Павел изброява чуждите грехове, публиката кима — и в глава 2, стих 1 се обръща към същата тази публика: ти, който съдиш, вършиш същото. Пасажът е капан за съдещия. Използва се точно наопаки.
Ричард Хейс публикува през 1986 г. в Journal of Religious Ethics най-сериозното опровержение на утвърждаващото четене на Римляни 1 — и то остава сериозно. Ако някой ти каже, че въпросът е решен в твоя полза, той също опростява.
1 Коринтяни 6:9–10
„Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.“
Използва се, за да каже: Ето, черно на бяло: гей хората не влизат в Царството.
Какво стои в текста:
Двете думи в българския текст са „малакийци“ и „мъжеложници“. В гръцкия оригинал стоят μαλακοί (малакой) и ἀρσενοκοῖται (арсенокойтай) — и точно тук е целият спор.
μαλακοί буквално значи „меки“. В гръцката литература се използва за разглезени, изнежени, безхарактерни хора. Дейл Мартин („Arsenokoites and Malakos“, в сборника на Робърт Броли, 1996 г.) твърди, че да се стигне отвъд общото „изнежен“ е опасно.
ἀρσενοκοῖται е още по-трудна: не е засвидетелствана в нито един текст преди Павел. Той или я е сглобил сам, или е взел рядък израз. Дейвид Бентли Харт в своя превод на Новия Завет от 2017 г. я предава като „мъже, които спят с катамити“ и в бележка обяснява, че да я преведеш „хомосексуалисти“ е анахронизъм — понятието за ориентация просто не съществува в онзи свят.
В най-ранните извънбиблейски употреби арсенокойтай се появява редом с икономически провинения — измама, изнудване, — което кара част от учените да четат думата като насилствена експлоатация, а не като „връзка между двама мъже“.
Другата страна има реален аргумент. Големите гръцки лексикони (BDAG) дават на арсенокойтес „мъж, който има сексуален контакт с лице от своя пол“, а Робърт Гагнън в „The Bible and Homosexual Practice“ (Abingdon, 2001 г.) — най-задълбоченото консервативно изследване по темата — защитава традиционното четене подробно. Спорът е реален и не е решен.
1 Тимотей 1:9–10
„…като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци, за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение…“
Използва се, за да каже: Още един списък. Още веднъж вътре.
Какво стои в текста:
Същата дума, същият проблем с превода. И същият списък по вид: това е порядъчна изброявка от престъпления, в която стоят убийци на родители и хора, които крадат хора.
Ако този стих се чете като присъда над един тих човек, който обича друг тих човек, четенето е сбъркало мащаба.
Думата „хомосексуалист“ влиза в Библията през 1946 г.
Това не е фигура на речта. Дума за „хомосексуалист“ не е съществувала на нито един език, на който е писана Библията, защото понятието не е съществувало. В английския думата се появява за първи път през 1892 г., в превода на Чарлс Чадък на „Psychopathia Sexualis“ на Крафт-Ебинг. Библията е на около осемнайсет века по това време.
Значи някой в някакъв момент я е сложил вътре. Ето кога.
- 1611
King James Version предава двете гръцки думи в 1 Кор. 6:9 като „nor effeminate, nor abusers of themselves with mankind“ — „нито изнежени, нито такива, които се употребяват с мъже“. Две отделни неща, никакво име на човешки вид.
- 1946
Новият Завет на Revised Standard Version слива двете думи в една: „homosexuals“. Първият път, в който тази дума влиза в английска Библия.
- 22.10.1959
Двайсет и една годишен студент по богословие в Монреал, Дейвид С. Фийрън, изпраща петстранично писмо до д-р Лутър Уайгъл, ръководителя на преводаческия комитет, в което оспорва точно този избор. Кореспонденцията се пази в архивите на Йейл, заедно с документацията на комитета.
- 1971
Второто издание на RSV сваля „homosexuals“ и на негово място пише „sexual perverts“. Комитетът не се връща към старото, но и не остава на своето — а никой друг английски превод не поема новата формулировка.
- днес
Българският синодален текст никога не е използвал думата „хомосексуалист“ в тези стихове. Пише „малакийци“ и „мъжеложници“ — стари думи за стари неща. Тоест на българския читател са продадени и превода, и спора около него, наведнъж и наготово.
Докъде стига този аргумент — и къде спира
Историята с 1946 г. се разказва често като „една грешка в превода създаде цялата вражда“. Това е прекалено удобно и не е издържано. Консервативните критици посочват съвсем основателно, че преводите преди 1946 г. вече са казвали нещо близко с други думи, и че големите лексикони не са на страната на утвърждаващото четене. Документалният филм от 2022 г. „1946: The Mistranslation That Shifted Culture“ на Шарън Роджо е предизвикал сериозни възражения по няколко от твърденията си.
Второ: аргументът, че аделфопоиесис — православният чин на „побратимяване“ — е бил венчавка на еднополови двойки, идва от Джон Бозуел (1994 г.) и е отхвърлен от почти цялата византинистика. Брент Шоу показа колко анахронични са неговите четения. Гръцката църква превежда чина като „побратимяване“ и това е и историческото му значение. Ако някой ти го поднесе като доказана истина, той ти поднася желание.
Трето, и най-честно: нищо в този раздел не доказва, че Църквата ще промени учението си, нито че е длъжна. Целта на текста е по-скромна и по-важна. Ако някой ти каже, че въпросът е решен и приключен, вече знаеш, че не е — а човек, за когото въпросът не е приключен, има право да стои в храма, докато той се решава.
И една подробност, която обичаме: Ричард Хейс, авторът на най-силното научно възражение от 1986 г., през 2024 г. издава заедно със сина си книга, в която променя позицията си. Може да отнеме тридесет и осем години. Може и да стане.
Какво още пише там
Шест стиха от над трийсет и една хиляди. Ето няколко от останалите, дословно, по същото издание.
Не за да си съберем „наши“ стихове срещу „техни“. За да видиш, че книгата, с която те бият, съдържа и това.
„Не съдите, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
„Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.“
„…защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно.“
„И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, — може да се кръстиш… па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.“
„Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.“
„Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“
Бог е любов — и това е дефиниция, не комплимент
1 Иоан 4:8 е може би най-краткото твърдение за Божията природа в Библията: „който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“. Стих 16 го повтаря: „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него.“
В православното богословие това не е поетичен образ. Това е онтологично твърдение — за онова, което Бог е. И то има непосредствено следствие: там, където има истинска любов, там има Бог. Не „там може да има“. Има.
Прибави и стих 18: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка.“ Ако вярата ти е предимно страх — от разкриване, от наказание, от това, че си повреден — този стих не описва вяра. Описва мъка. И казва, че тя не е от Бога.
И последното, което православието държи по-твърдо от почти всичко: всеки човек носи образ Божий. Не част от хората. Не праведните. Всеки. Ако това е вярно за теб — а по това учение е — то върху теб има нещо, което никой синод, никой свещеник и никой роднина не притежава правомощието да свали.
1943: когато Църквата излезе пред влаковете
Ако си стигнал дотук и още се питаш защо някой би те убеждавал да не се отказваш от тази Църква, ето отговорът. Той е един и е много силен.
През март 1943 г. българската държава, съюзник на Хитлер, се готви да натовари собствените си граждани във вагони. Онова, което застава на пътя, не е армия и не е чужд натиск. Част от него е Светият Синод на Българската православна църква — същата институция, чиито становища прочете по-горе.
- 09.03.1943
Пловдив, дворът на еврейското училище
През нощта евреите на Пловдив са събрани за депортация. Митрополит Кирил Пловдивски идва при задържаните и им казва: „Аз няма да позволя никой от вас да напусне Пловдив. Където отивате вие, там отивам и аз!“ Изпраща телеграма до цар Борис III с молба за милост и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака. Заповедта е отменена.
- 11.03.1943
Другаде същата седмица
Българските военни и полицейски власти предават на германска охрана 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Транспортите от Скопие тръгват на 22, 25 и 29 март. Почти всички са убити в Треблинка при пристигането.
- 17.03.1943
Подписката
Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, изготвя протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов. За два дни го подписват още 42 депутати — всички от управляващото мнозинство, защото Пешев не иска акцията да мине за антиправителствена. На 26 март е свален от поста си.
- 22.03.1943
Синодът, в пленарен състав
Църквата излиза с официално обръщение. В протеста си Синодът заявява, че Божият закон, който стои над всички човешки закони, недвусмислено ги задължава да не бъдат безразлични пред страданията на невинни хора, от каквато и раса да са, и че Църквата не може да откаже помощ и защита на гонените.
- 02.04.1943
Софийският митрополит пита властта в очите
На заседание в София митрополит Стефан обобщава положението така: когато питаме държавните власти в какво са виновни евреите на тази страна, те няма какво да отговорят; взеха им всичко, а когато посегнаха и на живота им, евреите помолиха Църквата да ги защити. Още през април 1942 г. в дневника си той е записал, че само безумци могат да се поддадат на истерията на онзи нещастен фюрер, а през септември същата година проповядва открито срещу антисемитизма и заявява, че българите трябва да смятат евреите за свои братя.
- 24.05.1943
Амвонът на „Света Неделя“
Митрополит Стефан произнася от амвона: „Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще провъзглася от този амвон.“ Същия ден пише и на царя: „Не преследвай, ако не искаш да бъдеш преследван. С каквата мярка въздаваш, с такава ще ти се въздаде. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето.“ Съхранява при себе си и главния софийски рабин Даниел Цион.
И частта, която не бива да се пропуска
Разказът „България спаси своите евреи“ е верен и непълен, а непълният разказ в такъв случай е вид лъжа.
11 343 души не бяха спасени. Те бяха събрани, натоварени и предадени от български военни и полицейски власти — не от германски. Живееха на земя, която България администрираше, но не им беше дала гражданство, и точно това ги направи възможни за предаване. Данните от архивите се разминават в детайла: докладите на комисарството дават 11 362, докладът на Белев — 11 357. Разликата е в няколко реда счетоводство. Хората са едни и същи.
Менахем Розенсафт формулира единствения честен начин да се държат двете неща наведнъж: и двете страни на сметката трябва да се четат, и не бива да бъдат разкачвани. Цар Борис III не е обявен от Яд Вашем за Праведник на народите — именно защото е и двете.
Ако тази страница ти беше подала само героичната половина, нямаше да имаш причина да вярваш и на останалото по нея.
Защо това е тук
Не за да ти кажем, че Църквата е добра. Прочете по-горе какво заявява за теб.
А защото 1943 г. установява нещо, което не може да бъде отменено със становище: тази конкретна институция, на този конкретен език, вече е решавала точно този въпрос. Държавата беше срещу едно малцинство. Църквата имаше възможността да замълчи — както църкви в цяла Европа замълчаха — и не замълча. Позицията ѝ тогава беше, че Божият закон стои над човешкия и че безразличието към страданието на невинни, от каквато и да е раса, не е позволено.
Това е нейният собствен принцип, изречен от нейния собствен Синод, в нейния най-добър момент. Не е нужно да го изобретяваш. Достатъчно е да го напомниш.
И следващия път, когато някой ти каже, че за да си българин и християнин, трябва да си против някого — знай, че най-християнското нещо, което България е правила през ХХ век, беше точно обратното.
Как се влиза в храма
Достатъчно теория. Да речем, че утре искаш да влезеш в църква. Ето какво реално се случва и какво не.
Написано е за човек, който не е стъпвал от дете или никога не е стъпвал, и се страхува, че някой ще разбере нещо по лицето му.
Просто влизаш.
Никой не те спира на вратата и никой не пита нищо. В православен храм се влиза свободно, докато е отворен. Няма регистрация, няма членство, няма разговор, няма списък.
Купуваш свещ, ако искаш.
Свещите са на входа и струват дребни пари. Долният свещник е за живите, горният — за починалите. Ако объркаш реда, никой няма да ти каже нищо. Свещта не е изпит.
Стоиш колкото си решил.
Може да останеш пет минути и да си тръгнеш. Не дължиш нито служба, нито разговор, нито обяснение. Хората около теб не са там, за да те гледат.
Не си длъжен да се изповядваш.
Изповедта и причастието са отделно нещо и се случват по твое желание, след разговор със свещеник. Можеш да ходиш в храм години, без да си направил нито едното. Никой няма да те попита защо.
Ако решиш да говориш със свещеник — имаш право да го провериш първо.
Свещениците са различни хора, с различни възгледи, и това е реалност, а не изключение. Имаш пълното право да зададеш общ въпрос, преди да кажеш нещо лично за себе си, и да си тръгнеш, ако отговорът те притесни.
Ако е зле — не си длъжен да си вътре.
Вярата не изисква да стоиш на място, където те боли. Можеш да се молиш вкъщи, в автобуса, на никое място. Никой ритуал не е задължително условие, за да те чуят.
За изповедта
Полезно е да знаеш какво самата Църква е записала за това какъв трябва да бъде човекът срещу теб. Правило 102 на Трулския събор — каноничен текст, не мнение — нарежда на онези, които имат властта да връзват и развързват, да съобразят вида на греха и готовността на човека, и да приложат лекарство, подходящо за болестта, за да не се провалят в изцелението на болния. Целият канон говори на езика на медицината: грях, болест, лекар, лечение.
Тоест по канон свещеникът срещу теб е лекар, а не съдия. Ако се държи като съдия, той не изпълнява собствения си канон — а ти не си сбъркал, че си дошъл.
И все пак: не всеки ще реагира добре. Това е реалност и няма смисъл да я украсяваме. Затова единственото практично нещо, което можем да ти дадем, е начин да провериш човека, преди да си се отворил.
Какво може да попиташ, преди да кажеш каквото и да е за себе си
- „Отче, може ли да ви попитам нещо общо, преди да говорим за мен?“
- „Как гледате на човек, който не се вписва в това, което се очаква от него?“
- „Идвал ли ви е човек, на когото не сте могли да помогнете? Какво стана?“
- „Ако някой дойде при вас с нещо, което у нас се смята за срамно — какво му казвате първо?“
Няма правилен отговор, който да търсиш. Търсиш дали човекът пред теб слуша, или чака да свършиш. Ако е второто — благодариш и си тръгваш. Това е позволено и не е грях.
Ако някой ти предложи да те „излекува“ — това е моментът да си тръгнеш
Тук е нужна конкретна българска предупредителна бележка, а не обща.
На 17 ноември 2014 г. на официалния сайт на Българската патриаршия е публикувана обява за представянето на книгата „Превенция на хомосексуализма – наръчник за родители“ на Джоузеф и Линда Николози, в духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ във Варна, с участието на психолози и духовници. Николози е описан в самата обява като президент на американската национална асоциация за изследвания и терапия на хомосексуалността. Българското издание е на „Мемра“, 2011 г.
Тоест наръчник за предотвратяване на хомосексуалността у деца е бил представян в църковна среда и рекламиран от институцията. Това не е слух и не е чуждо явление — линкът е долу.
Какво знаем за такива практики е събрано на страницата за това дали изборът е избор: сред преминалите през тях делът на опитите за самоубийство е чувствително по-висок, а над 80% от тези практики в България и по света се провеждат от религиозно лице, не от клиницист. В България конверсионните практики не са забранени със закон — само седем европейски държави са ги забранили изцяло, а България не е между тях. Европейският парламент е гласувал в подкрепа на забрана в целия ЕС, а през януари 2026 г. и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова държавите да приемат такива закони. Дотогава единствената защита си ти.
Затова: ако свещеник, психолог, роднина или „специалист“ ти предложи програма, книга, молитвено правило или терапия, която ще те „поправи“ — това не е пастирска грижа. Ставаш и си тръгваш. Нямаш нужда от разрешение и не дължиш обяснение.
Синагогата
Тази общност е малка. По преброяването от 2021 г. 1 736 души в България са посочили юдейско вероизповедание. Не са малко, ако си един от тях.
Централната софийска синагога е открита на 9 септември 1909 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, взел за образец виенския Леополдщадски храм, изгорен по-късно от нацистите. Тя е най-голямата на Балканите, третата по големина в Европа и най-голямата сефарадска синагога на континента.
Организация на евреите в България „Шалом“ съществува от 1990 г. и има структури в тринайсет града. Тя е гражданска организация, а не религиозна власт, и това има значение: в България няма отделна реформистка или консервативна общност, към която да се обърнеш, ако православният вариант на юдаизма не ти пасва.
В световния юдаизъм разликите между направленията са огромни точно по този въпрос. Реформисткото и консервативното направление в САЩ и Западна Европа венчават еднополови двойки и ординират открито гей рабини. Ортодоксалният юдаизъм по правило не — но и в него има хора, които са останали вътре: рави Стив Грийнбърг е ортодоксално ординиран и открито гей от десетилетия, и не е напуснал.
Ако си български евреин и си гей, най-неприятната част е практическа: най-близката приемаща конгрегация е в друга държава и на друг език. Затова изброяваме каквото има онлайн, а не общност, която не съществува тук.
И заслужава да се каже: юдаизмът има вградена традиция на спор с текста. Талмудът е буквално записан спор. За човек, който е бил научен, че да задава въпроси на свещения текст е бунт, това само по себе си е освобождаващо.
Keshet
САЩ, онлайн
Най-голямата организация за ЛГБТ приобщаване в еврейския живот. Материали, обучения и ресурси за общности, отворени за четене отвсякъде.
Eshel
САЩ, онлайн
Работи конкретно с ортодоксални ЛГБТ евреи и техните семейства — тоест точно с онези, за които напускането не е опция.
ОЕБ „Шалом“
София и още 12 града
Не е религиозна институция и не сме открили нейно официално становище по въпроса. Но е единствената еврейска структура в страната и мястото, откъдето се тръгва.
„Trembling Before G-d“
филм, 2001 г.
Документален филм за ортодоксални и хасидски гей евреи. Стар е, но е първото нещо, което много хора са гледали и след което са разбрали, че не са сами.
Не проверихме на място дали някоя от тези организации има българска секция или материали на български — търсенията ни не откриха такива. Не открихме и официално становище на ОЕБ „Шалом“ или на Централния израилтянски духовен съвет по въпроса за ЛГБТ хората. Липсата на намерено не е доказана липса.
Джамията
По преброяването от 2021 г. 638 708 души в България — 10,8% — са посочили мюсюлманско вероизповедание. Главното мюфтийство поддържа паралелна сметка и говори за близо двойно повече.
Ако си роми и мюсюлманин и си гей, си на пресечката на три неща, за всяко от които в България се плаща отделно. Тази страница не може да ти вземе нищо от тежестта. Може само да не се преструва, че тя не съществува.
Ромската общност в България не е религиозно еднородна и това често се пропуска: част е православна, част мюсюлманска — най-вече в Родопите и в североизточните области — а от седемдесетте години нататък и голяма част евангелска. Масовото навлизане на роми в петдесятни и божии църкви започва през 1977–1978 г. в района на Чирпан, Стара Загора, Сливен и Разград, както и сред мюсюлманските роми в Русенско и Силистренско, и след 1989 г. се разраства. Днес ромските евангелски църкви са една от най-живите религиозни среди в страната. Официална позиция на тези църкви по въпроса за хомосексуалността не открихме.
Важно е и да не се смесва: българоезичните мюсюлмани (помаци) не са роми, а турскоезичните роми не са турци. Кой е кой има значение, когато търсиш своите.
Главното мюфтийство е официалната институция на мюсюлманското изповедание, създадена през 1909 г., с устав от 2012 г., двайсет районни мюфтийства и около 1450 общини. Публичната ѝ позиция е ясна: в становище от 24 януари 2018 г. срещу Истанбулската конвенция мюфтийството нарича „трети пол“, „гей общество“ и „гей бракове“ опасни бездънни капани, а по-рано е изпращало протестни писма срещу прайд шествията.
И точно тук има един ред, който заслужава да се прочете два пъти. На 21 декември 2018 г. на собствения сайт на Главното мюфтийство е публикуван материал за речта на омразата, в който пише: „През настоящата 2018 година хомосексуалните са втората най-засегната от речта на омразата малцинствена група.“ Същата институция, която същата година нарече еднополовия брак капан, публикува и че по вас се стреля повече, отколкото по почти всички други. Двете стоят на един и същи сайт. Това не е приемане, но е признаване — а признаването е първата стъпка, която институциите правят.
В самия ислям, отвъд България: няма единна църква, няма синод, няма кой да издаде общовалидна присъда. Има школи, има мнения, има имами, които са казвали различни неща. За човек, който е бил научен, че въпросът е приключен, това е важно.
Imaan
Великобритания, онлайн
Най-старата организация за ЛГБТ мюсюлмани в Европа. Онлайн общност, ресурси и връзка с хора, които са минали през същото.
Muslims for Progressive Values
международна, онлайн
Богословски материали за приобщаващо четене на Корана и хадисите, достъпни за четене отвсякъде.
Главно мюфтийство
София и 20 районни мюфтийства
Официалната институция. Позицията ѝ е тази по-горе — казваме го, за да знаеш какво да очакваш, ако тръгнеш по официалния път.
Ромски организации
България
Не открихме нито една ромска ЛГБТ организация или инициатива с присъствие в България. Търсихме на български и на английски.
Не намерихме фетва или официален документ на Главното мюфтийство, посветен конкретно на хомосексуалността, извън цитираното становище по Истанбулската конвенция. Не намерихме и материали на български или на турски от приемащи мюсюлмански организации. Пак: не открихме, а не „няма“.
Гората и обърнатата звезда
Тук са хората, за които в България се говори или като за фолклор, или като за опасност, и почти никога като за вяра.
Заслужават раздел по две причини. Първата: българското християнство никога не е било само християнство и всеки, който е връзвал мартеница, знае това. Втората: точно в тези традиции е формулирано най-чисто правилото, до което цялата страница се опитва да стигне.
Онова, което вече правиш, без да го наричаш вяра
Нестинарство
Танцът върху жар в Странджа, връх на панагюра на светите Константин и Елена на 3 и 4 юни в село Българи. ЮНЕСКО го вписва в представителния списък на нематериалното наследство през 2009 г. и описва това, което всеки местен знае: обредът смесва православни елементи с предхристиянски практики за плодородие. Някога е бил в около трийсет български и гръцки села. Днес е в едно село от стотина души — където на празника идват хиляди.
Баба Марта
Червено-бял конец, който се връзва на 1 март и се сваля, щом видиш първото цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Вписан в списъка на ЮНЕСКО през 2017 г. — общо от България, Северна Македония, Молдова и Румъния. Никой не го смята за религия. Никой и не пропуска да го върже.
Кукери и сурвакари
Маскирани мъже, които гонят злото от селото в средата на зимата. Първият официален „Зимен карнавал“ в Перник е на 16 януари 1966 г. с 800 участници; от 1985 г. фестивалът е международен, а от 2009 г. — годишен. Тук е нужна и трезвост: приемствеността с траките е романтично твърдение, което етнографията не потвърждава толкова уверено, колкото го повтарят.
Двоеверието
Учените наричат така народната смес от езичество и християнство, в която е живяло българското село векове. Ако си от семейство, което носи и икона, и червен конец, и не вижда противоречие — ти си точно в тази традиция. И не си бил изключение, а правило.
Осемте думи
„An it harm none do what ye will.“ — Ако не вреди на никого, прави каквото искаш.
Това е Wiccan Rede, етичното правило на съвременната Уика. Изречено е публично за пръв път от Дорийн Валиенте на 3 октомври 1964 г. на вечеря на Witchcraft Research Association и е отпечатано същата година в бюлетина Pentagram; по-дългата поетична версия се появява през 1974 г.
То не е от нищото. Джералд Гарднър пише през 1959 г., че вещиците са склонни към морала на добрия крал Паусол — герой на Пиер Луис от 1901 г., чието правило е: не вреди на съседа си; при това положение прави каквото ти е приятно. Отзвучава и Джон Стюарт Мил.
Обърни внимание какво не съдържа тази формула. Не съдържа списък от забранени хора. Няма изключения по род, по кръв, по това кого обичаш. Има само едно условие и то е за вредата.
Ако това ти звучи познато — да, това е Матей 22:39 казано с други думи. „Възлюби ближния си като себе си“ и „ако не вреди на никого“ са едно и също правило, изречено от две различни страни на един и същи хълм.
И сатанистите, честно
Ако си дошъл на този раздел заради думата, ето какво всъщност стои зад нея — защото почти нищо от онова, което си чувал, не е вярно.
Има две различни неща с подобни имена. Църквата на Сатаната е основана на Валпургиева нощ, 30 април 1966 г. в Сан Франциско от Антон Шандор ЛаВей, който остава нейн върховен жрец до смъртта си през 1997 г. Сатанинският храм (The Satanic Temple) е много по-нов, американски, и от 26 април 2019 г. е признат от американската данъчна служба за църква.
Централното: Сатанинският храм е нетеистичен. На собствения си сайт, в отговор на въпроса дали вярват в Сатана, стои: „Не, нито вярваме в съществуването на Сатана или на свръхестественото.“ За тях Сатана е литературна фигура — вечният бунтовник срещу произволната власт, който винаги защитава личния суверенитет, така както го рисуват Милтън, Блейк и Шели. Няма олтар, няма жертвоприношение, няма кръв. Има седем принципа, изписани публично.
Печатаме ги дословно, преведени, защото са изненадващо трудни за критикуване:
- Човек трябва да се стреми да действа със състрадание и съпричастност към всички същества, в съгласие с разума.
- Борбата за справедливост е непрестанно и необходимо усилие, което следва да има предимство пред законите и институциите.
- Тялото на човека е неприкосновено и подчинено единствено на неговата собствена воля.
- Свободите на другите трябва да бъдат зачитани, включително свободата да обиждат. Да посегнеш умишлено и несправедливо върху свободата на другиго значи да се откажеш от своята.
- Убежденията трябва да съответстват на най-доброто ни научно разбиране за света. Човек трябва да внимава никога да не изкривява научните факти, за да паснат на убежденията му.
- Хората грешат. Ако някой направи грешка, той трябва да направи всичко по силите си да я поправи и да отстрани вредата, която е могла да произлезе от нея.
- Всеки принцип е ръководно начало, замислено да вдъхновява благородство в действие и мисъл. Духът на състраданието, мъдростта и справедливостта трябва винаги да има предимство пред написаното или изреченото слово.
Преводът е наш; английският оригинал е в източниците. Забележи третия и четвъртия принцип и сравни с онова, което ти е било казвано за сатанистите. После забележи, че цялата тази страница се крепи на същите две идеи: тялото ти е твое, и границата е вредата.
Без разкрасяване и в тази посока
Езичеството не е автоматично приятелско. Съвременното славянско родноверие в редица държави е тясно свързано с крайната десница и с антисемитизъм, а в самата уика има документиран конфликт: на PantheaCon през 2011 и 2012 г. трансжени бяха изключени от женски ритуали на дианически групи, което разцепи общността. В България не открихме регистрирано езическо, уиканско или сатанистко вероизповедание — регистърът се води от Софийски градски съд, изисквания за брой последователи няма, а последният открит опит за регистрация на сатанинска организация е от 2007 г. Тоест: провери групата, преди да ѝ повериш нещо. Точно както проверяваш свещеника.
Ако нищо от това не си ти
Може да си атеист. Може Бог никога да не ти е бил нужен и цялата тази страница да ти звучи като чужд разговор. Това е напълно наред и никъде тук няма упрек към теб.
По преброяването от 2021 г. 305 102 души са заявили, че нямат вероизповедание, още 259 235 не са могли да определят, а 472 606 не са отговорили. Общо това са над милион души. Не си рядкост и не си повреден.
И най-честното, което можем да ти кажем: правилото в края на тази страница не изисква да вярваш в нищо. Работи и без Бог. Затова и не е религиозно правило.
Ако все пак нещо ти е останало — не вяра, а спомен от нея, миризма на восък, глас на баба — можеш да го задържиш, без да се връщаш в институция. Никой не издава разрешителни за това.
Едното правило
Бог обича всички ни, стига да сме добри хора, които не нараняват никого.
Ако вземеш едно нещо оттук, вземи това изречение — защото то е единственото, което всяка от тези вери повтаря със свои думи. „Възлюби ближния си като себе си.“ „Ако не вреди на никого.“ „Състрадание и съпричастност към всички същества.“ Един и същи ред, изречен от четири различни прага.
Ти не си грешката. Грешката е да нараниш човек. Това е границата и тя е на едно и също място за всички ни.
И ако сега броиш дали си достатъчно добър — спри. Човек, който е стигнал до края на тази страница, защото се притеснява да не е лош, вече е отговорил на въпроса.
Върни се в храма, ако ти се иска. Запали свещ. Не си длъжен да обясняваш нищо на никого на входа.
bulgayria
Какво не намерихме
Пишем това, защото да търсиш нещо и да не го намираш е изтощително, а да ти обещаят, че го има, е по-лошо. Всяко от следните е констатация за липса на намерени доказателства, не доказана липса.
Няма приемаща религиозна общност в България
Търсихме на български през август 2026 г.: ЛГБТ християни, гей вярващи, приемаща църква, куиър вяра. Не открихме нито една българска християнска, православна или мюсюлманска група с каквото и да е присъствие онлайн. Това потвърждава същата констатация в раздела за организациите. Не можем да те изпратим никъде тук.
Няма български текст, писан от гей вярващ
Търсихме лична история на български — човек, който пише едновременно като гей и като православен. Онова, което съществува, е обратното: изданията на църковна среда предлагат „изцеление“, а единственият публичен разказ на български от бивш духовник — на Васил Василев в PROUD.bg от 2021 г. — е разказ за излизане от вярата, не за връщане в нея. Първото нещо, което излиза при търсене на български, е преведена страница със заглавие „Възможно ли е да бъдеш гей християнин?“, чийто отговор е „не и ако не се разкайваш“.
Не намерихме синодалния български текст на две книги
Битие и Иезекиил не успяхме да отворим в четим вид на нито един източник със синодалното издание — страниците се връщат с развален шрифт или не съществуват. Затова Битие 19 е преразказано, а Езекиил 16:49–50 е цитиран по еврейския текст с превода на JPS. Няма да ти цитираме български стих, който не сме видели.
Не намерихме пастирски документ на БПЦ за гей вярващите
Търсихме нещо, издадено от Българската православна църква, което да казва на свещеник как да се държи, когато при него дойде гей човек. Не открихме такъв документ. Има становища срещу; няма указание за.
Не проверихме една удобна за нас подробност
В енциклопедични източници се твърди, че ОЕБ „Шалом“ е подкрепяла ЛГБТ организации. Не намерихме първоизточник и затова не го твърдим на тази страница. Точно защото ни е изгодно, не го пишем като факт.
Не намерихме нито едно ромско ЛГБТ начинание
Нито организация, нито инициатива, нито изследване с българско присъствие. Ако съществува, искаме да го знаем и ще го добавим.
Източници
Всяко становище тук е взето от собствения сайт на институцията или от официална агенция и носи датата си. Библейските стихове са преписани от синодалното издание (Св. Синод, София 1992 г.) — двете изключения са отбелязани в текста. Научната литература е цитирана по автор, издание и година вътре в текста, а не като връзки: почти цялата е зад платен достъп и линк, който не се отваря, е по-лош от честно позоваване. Където пише, че не сме проверили нещо, наистина не сме го проверили. Видя грешка? Кажи ни и ще я поправим.
- Свещено Писание на Стария и Новия Завет, синодално издание — Левит, 1 Кор., Римл., 1 Тим., Матей, 1 Иоан, Деяния
- Становище на Светия Синод на БПЦ относно Истанбулската конвенция, подписано от патриарх Неофит и членовете на Синода
- Становище на Св. Синод на БПЦ – БП по отношение на повдигнатия въпрос за еднополовото съжителство
- Съобщение на Св. Синод относно приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование
- Позиция на Светия Синод по повод „София Прайд 2026“ — пълен текст
- „Превенция на хомосексуализма – наръчник за родители“ — обява за представяне на книгата в духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, Варна
- Джоузеф Николози, Линда Еймс Николози, „Превенция на хомосексуалността – наръчник за родители“, ISBN 9789546700681
- Становище на Главното мюфтийство по Истанбулската конвенция: „трети пол“, „гей общество“, „гей бракове“ … „опасни бездънни капани“
- „Какво, кого и къде мразим най-много“ — хомосексуалните са втората най-засегната от речта на омразата група през 2018 г.
- Етнокултурна характеристика на населението към 7 септември 2021 г. — етническа група и вероизповедание
- Bulgaria — Holocaust Encyclopedia: депортацията на 11 343 евреи от заетите територии, Треблинка, намесата на Църквата
- The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry — трите транспорта от Скопие, 22, 25 и 29 март 1943 г.
- Кирил Български — думите му пред задържаните евреи в Пловдив, телеграмата до цар Борис III и признаването му за Праведник на народите
- Димитър Пешев — подписката от 17 март 1943 г. и архивните ѝ сигнатури (ЦДА, ф. 1335К, оп. 1, а.е. 126)
- Menachem Z. Rosensaft, The Ambiguity of Evil and Good: A Tale of Holocaust Rescue and Deportation in Bulgaria
- Contrasting Destinies: the Plight of Bulgarian Jews and the Jews in Bulgarian-occupied Greek and Yugoslav Territories — преброителните данни и разминаващите се числа
- Nestinarstvo, messages from the past: the Panagyr of Saints Constantine and Helena in the village of Bulgari (елемент № 00191)
- Cultural practices associated to the 1st of March (елемент № 01287) — Болгария, Северна Македония, Молдова, Румъния
- There Are Seven Fundamental Tenets — пълният текст на седемте принципа
- The Satanic Temple FAQ — „нито вярваме в съществуването на Сатана или на свръхестественото“
- Wiccan Rede — „An it harm none do what ye will“, Дорийн Валиенте, 1964 г., и по-ранните ѝ съответствия
- The Canons of the Council in Trullo (Quinisext), Canon 102 — свещеникът като лекар, а не като съдия
- Св. Йоан Златоуст, Беседа 62 върху Евангелието на Матей — за скопците в Мат. 19:12
- Евсевий Кесарийски, Църковна история, кн. VI, гл. 8 — „в твърде буквален и краен смисъл“
- Езекиил 16:49–50 — еврейски текст и превод (JPS Tanakh, Gender-Sensitive Edition)
- Второзаконие 25:16 — същата дума „тоева“ за нечестните теглилки
- 1 Corinthians 6:9–10 и 1 Timothy 1:9–10 в Revised Standard Version (© 1946, 1952, 1971)
- 1 Corinthians 6:9–10 в King James Version — „nor effeminate, nor abusers of themselves with mankind“
- As a 21-year-old seminarian, David Fearon challenged the RSV translators on the word „homosexual“
- Standard Bible Committee Records (RG 70) и личният архив на Luther A. Weigle (MS 1042)
- Prayers of Love and Faith to be made available for use from Sunday — в сила от 17 декември 2023 г.
- Fiducia supplicans — Декларация за пастирския смисъл на благословиите, §31, §38–41
- Anglican Church in Sofia — адрес, служби на английски, контакт
- Metropolitan Community Church — основана 1968 г. от Трой Пери; 172 църкви в 20 държави по преброяване от 2025 г.
- Q Christian Fellowship — виртуални групи и материали
- The Reformation Project — безплатният седемседмичен цикъл по всеки от спорните текстове
- Resources for international LGBTQ youth — кои услуги на The Trevor Project работят извън САЩ
- „От манастира към парада: историята на един гей бивш духовник“ — Васил Василев
- „Възможно ли е да бъдеш гей християнин?“ — това, което българин намира първо, като потърси на български
- Организация на евреите в България „Шалом“
- Bulgaria 2023 International Religious Freedom Report — регистрация на вероизповеданията, държавната субсидия
- Заявление за регистрация на „Орденът на сребърната звезда“ пред Софийски градски съд
Продължи с
- Психично здравеАко вярата ти оставя вина, с която не знаеш какво да правиш
- Не е изборКакво казва науката за „избора“
- ИсторияЦърквата и ние, през последните сто години